Благоевград: фискалният рай за италианския бизнес
Според в уеб страницата papagal.bg единствено в един от жилищата в жилищна постройка в крайния благоевградски квартал " Еленово " са (или са били) регистрирани съвсем 90 компании, множеството от които с задгранични притежатели, най-вече италианци, гърци и македонци.
Aдреса в бл. 181 се загатва в следствие на италианската Rai 3, в което проверяващият публицист Андреа Скерезини от екипа на воденото от Салво Сотиле предаване FarWest, споделя за практиката италиански компании да разкриват български клонове, които се трансформират в тяхно главно седалище.
Макар цялата активност да продължава да се прави напълно на италианска земя, налозите се пращат в България. Авторът на репортажа приказва за голям брой следствия разкриващи не дребен брой италиански компании, които са избягвали налози за милиони евро, като са се записали в страната ни. Феноменът се назовава esterovestizione и в резюме се състои в това да прикриваш, че оперираш в Италия, с цел да не плащаш налозите си там.
В репортажа се загатва, че при регистрирани в страната ни към 9000 италиански компании през 2020 година, през 2024 година те са към този момент над 12 хиляди, или към 33% растеж. Споменава се и че най-малко 1000 от тях имат оборот от над 200 хиляди евро.
Според следствието аргументите да изберат страната е неналичието на администрация, както и опцията едно сдружение да се записва единствено за 2-3 дни и то без физическото наличие на притежателя. Но най-основният е данъкът върху облагата от едвам 10% при цели 64% в Италия.
По думите на събеседник на Скерезини със скрита идентичност регистрацията на фиктивните офиси става посредством организации, които дават адресите си за тази цел. По думите му някои от тях са профилирани да работят с италиански компании от съответни райони и дава образец с Пулия, Молизе и Кампания.
Компаниите са главно с предмет на активност в транспортния и строителния бранш.
Защо румънски строителни компании записват сдружения в България
В строителния бранш на северната ни съседка се следят някои съществени промени от началото на годината
В репортажа Андреа Скерезини и източникът му пътуват до Благоевград, където посещават два необитаеми адреса с регистрирани стотици компании. Единият е точно в кв. " Еленово ", за който споделят, че има 120 компании. Към днешна дата съгласно papahgal.bg те са " едвам " 88, само че и това е внушително число за дребен апартамент в покрайнините на Благоевград.
При инспекция на Money.bg прави усещане, че с изключение на фирмите с италиански притежатели има не малко такива и с други националности, разнообразни от българската. Такива главно са гърци и албанци, само че има още македонци, молдовци и сърби.
В репортажа на Rai 3 излиза наяве, че българските управляващи не подхващат дейности за фиктивните компании, в случай че няма сигнал от италианските или европейските органи, като да вземем за пример Европейската прокуратура. " Когато тези хора заплащат налозите си, те внасят пари в България ", декларира той и изяснява, че до момента в който го вършат, данъчните в страната нямат съображение за интервенция. Според него това е " добре смазана машина. "
Aдреса в бл. 181 се загатва в следствие на италианската Rai 3, в което проверяващият публицист Андреа Скерезини от екипа на воденото от Салво Сотиле предаване FarWest, споделя за практиката италиански компании да разкриват български клонове, които се трансформират в тяхно главно седалище.
Макар цялата активност да продължава да се прави напълно на италианска земя, налозите се пращат в България. Авторът на репортажа приказва за голям брой следствия разкриващи не дребен брой италиански компании, които са избягвали налози за милиони евро, като са се записали в страната ни. Феноменът се назовава esterovestizione и в резюме се състои в това да прикриваш, че оперираш в Италия, с цел да не плащаш налозите си там.
В репортажа се загатва, че при регистрирани в страната ни към 9000 италиански компании през 2020 година, през 2024 година те са към този момент над 12 хиляди, или към 33% растеж. Споменава се и че най-малко 1000 от тях имат оборот от над 200 хиляди евро.
Според следствието аргументите да изберат страната е неналичието на администрация, както и опцията едно сдружение да се записва единствено за 2-3 дни и то без физическото наличие на притежателя. Но най-основният е данъкът върху облагата от едвам 10% при цели 64% в Италия.
По думите на събеседник на Скерезини със скрита идентичност регистрацията на фиктивните офиси става посредством организации, които дават адресите си за тази цел. По думите му някои от тях са профилирани да работят с италиански компании от съответни райони и дава образец с Пулия, Молизе и Кампания.
Компаниите са главно с предмет на активност в транспортния и строителния бранш.
Защо румънски строителни компании записват сдружения в България
В строителния бранш на северната ни съседка се следят някои съществени промени от началото на годината
В репортажа Андреа Скерезини и източникът му пътуват до Благоевград, където посещават два необитаеми адреса с регистрирани стотици компании. Единият е точно в кв. " Еленово ", за който споделят, че има 120 компании. Към днешна дата съгласно papahgal.bg те са " едвам " 88, само че и това е внушително число за дребен апартамент в покрайнините на Благоевград.
При инспекция на Money.bg прави усещане, че с изключение на фирмите с италиански притежатели има не малко такива и с други националности, разнообразни от българската. Такива главно са гърци и албанци, само че има още македонци, молдовци и сърби.
В репортажа на Rai 3 излиза наяве, че българските управляващи не подхващат дейности за фиктивните компании, в случай че няма сигнал от италианските или европейските органи, като да вземем за пример Европейската прокуратура. " Когато тези хора заплащат налозите си, те внасят пари в България ", декларира той и изяснява, че до момента в който го вършат, данъчните в страната нямат съображение за интервенция. Според него това е " добре смазана машина. "
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ